д-р Васил Йорданов
Полова зрялост при кучката настъпва в края на първата година. При едрите породи първото разгонване е на около 10-12 месечна възраст, а при дребните малко по – рано – 6-8 м. Кучките са бициклични – периода между две разгонвания е средно 7 месеца, като варира между отделните цикли на едно животно и между различните животни. Естралният цикъл се разделя на четири фази: проеструс, еструс, диеструс и анеструс. Във всяка от тези фази протичат различни хормонални промени в организма, които обезпечават половото поведение и промените в женските полови органи.
За начало на проеструса се смята първоначално наблюдаваното подуване на вулвата, придружено с кървави изтечения. Външен признак за край на тази фаза е това, че кучката позволява копулация.
Поведенческият еструс се характеризира с неподвижност на женската, тя извива настрани опашката си и позволява да бъде заскочена.
Диеструсът се характеризира със затихването на признаците на еструс. Установимите промени в организма на животното са предимно лабораторни.
Анеструсът най – общо представлява фаза на сексуален покой между два проеструса. Животните са спокойни и не демонстрират полово влечение.
Половата зрялост при котката настъпва на 3 – 18м, средно 7. В нашите географски ширини, този животински вид проявява полова активност през пролетта и лятото, с увеличаването на светлинния ден. Анестралният период е септември – януари. Важна особеност на половия цикъл е т.нар. посткоитална овулация, за разлика от спонтанната, характерна за повечето животински видове.
За разлика от кучките, при котките се наблюдава слабо подуване на външните полови органи и пренебрежимо малко количество течност, изтичаща от тях. За това, като основен поведенчески признак за настъпването на проеструс и еструс е вокализацията, триенето в предмети и хора (котката става гальовна, често мяука и търси внимание).
Еструсът се характеризира с търкаляне, извиване на гръбнака надолу, държане опашката на една страна и позволяване на копулация. Продължителността на фазата е около 5-8 дни. Овулацията настъпва в резултат на нервно-ендокринен рефлекс, който се предизвиква от механичното стимулиране на рецепторите във влагалището и цервикса. След половия акт, женската издава специфичен „писък”, с който дава сигнал на мъжкия да се отдели. Въпреки, че само до преди мигове е разрешавала коитус, самката вече е възможно да атакува мъжкия.
Кастрацията на женски животни представлява оперативно премахване на яйчниците (овариектомия), или и на матката (оварихистероектомия). Основната индикация за подобен вид операция е да се ограничи репродукцията, но също така и да се лекуват заболявания като тумори, влияещи се от репродуктивни хормони ( напр. мамарни тумори), пиометра (събиране на гной в матката), метрит ( възпаление на матката) и др. Животното остава трайно безплодно, като същевременно се прекратява и влиянието на половите хормони върху организма.
Манипулацията, извършена в период на анеструс, е свързана с минимален оперативен риск при клинично здравите животни, като се извършва най – често с венозна и/или инхалационна анестезия. По същност представлява коремна операция, при която се прави разрез в областта на меката коремна стена между пъпа и срамната кост (с различна дължина,в зависимост от случая). Матката, заедно с яйчниците, се ампутира, след което коремната стена се затваря. Животните се възстановяват бързо при добре извършена манипулация и следоперативни грижи.
Съществуват различни мнения по отношение на подходящата за кастрация възраст при котките. Някои ветеринарни специалисти считат, че е уместно операцията да се извърши на 4м., докато други смятат, че между 6 и 12 е по-подходящо. Съображенията са свързани с това, че ранната кастрация намалява значително риска от развитие на патологии на млечните жлези, докато същевременно има доказателства, че кастрацията преди завършване на телесното развитие води до промяна в чертите и физическите характеристики на животното. Важно е да се отбележи, че независимо от възрастта, на която е извършена операцията, животните са склонни към затлъстяване (съответно развитие на диабет). Други неблагоприятни ефекти са незадържането на урината, както и „синдром на остатъчните яйчници” – при недобре извършена кастрация или ембрионално заложени яйчникови тъкани, животното продължава да демонстрира полово поведение.
По отношение на препоръчителната възраст при кучетата съществува аналогично противоречие, като препоръчителната възраст варира според проучванията между 6,5 и 7,5м., т.е. след настъпване на пубертета.
При мъжките животни половата и телесната зрялост настъпват почти по едно и също време и са тясно свързани. Пубертетът настъпва при котараците на около 9-10м. По аналогичен начин седи въпроса и при кучетата, но някои големи и гигантски породи съзряват по-бавно. За начало на пубертета се счита появата на сексуално поведение като маркирането и заскачането на себеподобни или предмети.
Съществуват различни методи за орхиектомия (премахване на тестисите) при мъжките животни, като подбора на един или друг от тях е в зависимост от преценката на хирурга. По същество – разрязва се скроталната торба и тестисите се отстраняват. Операцията се извършва с венозна анестезия (най-често), свързана е с минимален риск и животните се възстановяват бързо. Подобно на други операции, най – честите усложнения, са свързани с кръвотечение и възпаления на различни структури в областта,които би трябвало да се сведат до минимум чрез правилното провеждане на манипулацията и строга асептика и антисептика.