Преди броени дни в град Пловдив се проведе обучение, финансирано от Европейския съюз, относно мерките за борба с антимикробната резистентност (АМР). България е 11тата страна-член на ЕС, домакин на инициативата. В продължение на 2 години това обучение ще се проведе във всички 27 страни членки. Целта е да се информират фермерите и ветеринарните лекари за съвременните насоки в борбата с нарастващата резистентност.
Всички материали и презентации от събитието са достъпни на адрес https://www.amrfvtraining.eu/library/.
Крайната цел на тези обучения е да се намали наполовина употребата на антимикробни средства в ЕС при селскостопански животни и аквакултури до 2030 година, в това число антипротозойни, антибактериални, антимикотични, противовирусни средства.
Антимикробната резистентност (АМР) възниква, когато микробите (бактерии, вируси, протозои или гъбички), които причиняват инфекции, устояват на въздействието на лекарствата, използвани за лечението им. Това се случва при прекомерна употреба и злоупотреба с антимикробни средства, а в резултат на това болестите се разпространяват и развиват по-лесно или дори убиват.
Срещата откри д-р Петя Петкова, председател на Съюза на птицевъдите в България. Тя обърна внимание на нуждата от внедряване на спешни мерки и процедури за борба с нарастващата антимикробна резистентност, като например въвеждане на автоматизация в производството на продуктивни животни, употреба на ваксини и автоваксини и подобряване на хигиената.
Най-важни препоръки при употреба на антимикробни средства са:
- НЕ трябва да се прилагат рутинно;
- НЕ трябва да се използват за компенсиране на лоша хигиена, неадекватно отглеждане на животни, липса на грижи или лошо управление на фермата.
Лекторите ни запознаха със статистическите данни, които са изключително красноречиви:
- През 1984 година за последен път е открит нов клас антибиотици. Най-много нови класове антибиотици са открити в периода 1940-1970 година;
- Ако не се вземат спешни мерки, през 2050 година приблизителният брой на смъртните случаи при хора, причинени от АМР, ще бъде около 10 млн човека, а смъртните случаи от рак ще бъдат приблизително 8,2 млн човека;
- АМР има и икономическо въздействие като за 2023 година здравните системи в Европа отчитат загуба от 1,1 млрд евро;
- През 2022 г. общите продажби на антимикробни средства във ветеринарната сфера са намалели с 14,1% в сравнение с 2021 година (от 124,5 mg/PCU на 103,2 mg/PCU). Трите най-продавани групи антибиотици при продуктивни животни са тетрациклини, пеницилини и сулфонамиди, които представляват съответно 26,9%, 19,3% и 17,7% от общите продажби. Отчита се спад в употребата на тези продукти в целия ЕС, като в някои райони достига до 40%;
- В производството на пилешко месо отдавна не се използват антибиотици.
Д-р Антонио Радоев ни запозна с акт на ЕС, който е в сила от 2023 година, относно забранени за употреба при лечението на животни антимикробни средства и подпомагане на разумната им употреба.
От Асоциацията на свиневъдите споделиха мнение, че тези мерки често са за сметка на фермерите, които отчитат загуби от прилагането им, защото истината е, че нямаме алтернативи, т.е. лечебни средства, които да заменят антимикробните ВЛП.
Лекторите разясниха концепцията „Едно здраве“, според която не можем да отделим здравето на животните от здравето на хората и опазването на околната среда. Само средствата, които взимат под внимание ефекта върху всички сфери, ще отговорят на бъдещото търсене и приложение.
Още една тъжна статистика – според изследвания в някои европейски страни през последните десетилетия летящите насекоми като биомаса в природата и в населените региони са намалели със 75%, т.е от четири насекоми преди 30 години, днес е останало само едно. Изчезнали са стотици видове, а 40 процента от съществуващите днес видове са застрашени от изчезване.
Като ветеринарен лекар-хомеопат мога да споделя, че виждам огромен потенциал в приложението на динамизирани субстанции в медицината, но също така смятам, че пред хомеопатията стои дълъг път, докато стане толкова добре изучена, регулирана, приложима, с ясни възможности и показания, както традиционно използваните лекарства. За тази цел е необходимо учените да повярват във възможностите й, да насочат вниманието си към този метод и да се проведат изследвания, чрез които по един съвременен и критичен начин да се намери мястото й. Хомеопатичният лечебен метод трябва да бъде обяснен на езика на академичните среди.
От друга страна като човек, работещ в сферата на регулаторните дейности повече от 15 години, виждам колко голям е натикът върху фармацевтичните компании от страна на различни организации и на колко високи критерии трябва да отговорят. Тези високи критерии естествено ще бъдат пренесени към останалите лечебни методи.
Все пак има и добра новина, за която разказа проф. Христо Даскалов. Оказва се, че резистентността за бактериите е като тежка раница и те се стремят да се освободят от нея, т.е. ако успеем да намалим употребата на антимикробни средства, резистентността към тях постепенно също ще намалее.
д-р Невена Микова
09.11.2024
гр. София
