Признавам си, че доскоро гледах с насмешна на изказванията за широкото разпространение на паразитните болести, особено сред домашните любимци. Та нали лично аз съм изследвала толкова копропроби и рядко съм откривала следи от опаразитяване.
Биорезонансът обърна представите ми на 180 градуса. Това беше липсващият пъзел в набора ми от диагностични инструменти.
Биорезонансната диагностика е открита и разработена от Франц Морел и Ерих Раше в Германия през 70-те години на миналия век и първоначално е била наречена MORA терапия.
Първият инструмент за MORA-терапия е разработен като всеобхватна холистична технология, базирана на стабилна научна теория. Тя взаимствала идеи от акупунктурата, хомеопатията, анатомията и патологията.
Д-р Франц Морел установил, че всеки орган има специфичен спектър на трептене. Този спектър на трептене може да се открие и измери като резонансна магнитна честота. Тялото излъчва много естествени хармонични честоти. Всяка една честота може да се изолира поотделно или като част от по-голямата система.
На меридианите, определени от акупунктурните точки, се откриват концентрирани трептения, излъчващи точни честоти. Физикът пионер д-р Фол установява, че човешкото тяло резонира с честота между 10 Hz и 150 khz. Той също така изолира индивидуалните честоти на нервната система при 100khz, на мозъка при 150khz и имунната система при 67khz. Оттогава физиците са картографирали широк диапазон от честоти.
Биорезонансът е инструмент за диагностика и терапия, който намира приложение най-вече в холистичната или комплементарната медицина.
За целта се използва машина за измерване на честотата на електромагнитните вълни, идващи от тялото. След това тези резултати се сравняват с база данни за диагностика на заболяванията. Смята се освен това, че машината може и да лекува определени патологии.
Въпреки че в научните среди методът е доста оспорван, биорезонансът има своето място при диагностицирането и лечението на различни заболявания, а интересът към него нараства бързо.
Биорезонансът се основава на идеята, че нездравите клетки или органи излъчват променени електромагнитни вълни поради увреждане на ДНК. Поради тази причина много болести могат да бъдат открити доста преди да са настъпили увреждания на органите, още в етапа на увреда на ДНК.
Привържениците на биорезонанса вярват, че откриването на тези вълни може да се използва за диагностициране на заболяване, а промяната на тези вълни обратно към нормалната им честота би могла да излекува болестта, когато тя е обратима.
За да се направи изследване с биорезонанс, електродите се поставят върху кожата и се свързват към машина, която разчита дължините на електромагнитните вълни, идващи от тялото. Това е процес на диагностика.
От друга страна тези енергийни честоти могат да бъдат манипулирани от машината, за да позволят на клетките на тялото да вибрират на тяхната естествена честота, което би се отразило благоприятно на общото състояние на организма.
Най-голямото предимство на апарата във ветеринарната практика е способността му да открива скрити паразитози.
Добре известно е, че целта на паразитите е да останат незабелязани, ето защо в еволюционно отношение са оцелели тези, които добре се справят с поставената задача. На практика голяма част от животните са безсимптомни преносители на различни хелминти, които в малка или голяма степен сриват имунната защита и са предпоставка за вторично развитие на най-разнообразна патология. Напоследък често давам пример с чернодробния метил от вида Clonorchis sinensis (проучване в Китай – https://link.springer.com/article/10.1186/1756-3305-4-180). Аз самата като ветеринарен лекар не съм предполагала, че представители на Clonorchis са разпространени сред кучетата и котките в България, но биорезонансът ги открива доста често. Оказва се, че това въобще не бива да ни изненадва. Тази паразитоза много лесно се предава при консумация на вода от локви, язовири, реки и други водоеми и трудно се доказва в копропроби. Би трябвало лесно да се повлияе при стандартно обезпаразитяване, но дозата Прациквантел, необходима за тази цел, е много по-висока от препоръчваната. Друга особеност на стандартните ветеринарни лекарствени медикаменти е способността им да въздействат само върху някои фази от развитието на паразитите, младите или възрастните форми.
Ето защо дори животните, които редовно примат таблетки за външни и вътрешни паразити, често остават безсимптомни преносители на различни инфекции.
Спомняте ли си времето, когато върлуваше коронавирусът и онази мания да се лекуват болните с ивермектин? Откровено казано ние, ветеринарните лекари, продадохме доста ивермектин по това време, а аз безброй пъти съм се чудила кой „гений“ измисли това и каква е логиката. Сега разбирам този гений. Той е знаел, че една чревна паразитоза може да се свърже с имуносупресия, алергизиране, дисбактериоза, анемия, все неща, които влошават общото състояние и затрудняват възстановяването. Този човек е предложил обезпаразитяване, защото ивермектинът е основно средство за борба с нематодите. Вероятно много хора, които са се повлияли добре от ивермектин, всъщност са имали и глисти.
Има още един често коментиран медикамент сред онкоболните, ветеринарното лекарство Panacur. Това отново е противопаразитно средство с активно вещество фенбендазол, защото в генезата на раковите болести често стои паразитоза.
От няколко месеца във ветеринарен център HomeoVet ползвам апарата Biophilia Guardian за кучета и котки и качествата му ме впечатляват все повече. Този инструмент не е 100 % точен, но нима съществува диагностичен метод в медицината, който може да се похвали с такъв резултат?
Днес съм убедена, че ние, ветеринарните лекари, трябва основно да преразгледаме схемите си за обезпаразитяване, понеже натискът върху нас ще нараства все повече. Надявам се също така, че в близко бъдеще ще бъдат разработени билкови комбинации за тази цел, каквито съществуват от десетилетия в хуманната медицина.
д-р Невена Микова
09.08.2024
град София
