В момента страдащите от алергии животни и хора са повече от всякога и спокойно можем да кажем, че алергиите са болестите на 21 век.
Във ветеринарната практика знаем, че тази категория включва атопичния дерматит, астмата при котките и хипотиреоидизма (лимфоцитния тиреоидит, аналог на тереоидит на Хашимото при човека).
За съжаление списъкът съвсем не е толкова кратък и е пълен с изненади по отношение на болестите, в чиято основа всъщност стоят нарушения на имунномедиирани механизми:
- Имунномедиирана хемолитична анемия
- Имунномедиирана тромбоцитопения
- Идиопатична неутропения
- Полиартрит
- Увеит
- Гломерулонефрит
- Алергичен ринит и бронхит
- Гингивит при котките
- Анална фурункулоза (перианална фистула)
- Миастения гравис (с най-честата си изява мегаезофагус при кучето)
- Диабет тип I при кучето
- Панкреатит при котката
- Хипотиреоидизъм и хипоадренокортицизъм
- Миозит
- Пемфигус
- Парализа на ларинкса
- Уртикария
- Inflammatory bowel disease (IBD)
- Otitis externa при кучето
- Други
Традиционно тези състояния се „контролират“ и не се лекуват, макар поняка да е възможна спонтанна ремисия.
От друга страна с хомеопатия може да се постигне трайно стабилизиране на алергичните пациенти и ние не веднъж сме успявали да излекуваме атопични животни, а също и кучета с хипотиреоидизъм, пемфигус, или имунномедиирана хемолитична анемия.
Следователно при тези заболявания можем да направим ревизия на терапевтичния си подход и така много често ще успяваме да върнем естественото здраве на нашите пациенти.
Разбира се винаги трябва да имаме предвид ограниченията пред хомеопатичния лечебен метод. Те ще ни помогнат да се ориентираме доколко можем да разчитаме на успех във всеки отделен случай:
- Индивидите със запазена реактивност и защитни сили имат по-голям шанс за възстановяване;
- Необходимо е наличие на запазени здрави тъкани
- Добро познаване на хомеопатичната МАТЕРИЯ МЕДИКА
- Важно е да имаме правилно поставена диагноза
- Наличие на лекарство с патогенеза, подобна на клиничната картина на пациента
По-долу ще разгледам подробно четирите основни механизма, които стоят в основата на имунномедиираните болести.
***************
Тип I
Тази група реакции на свръхчувствителност включва хуморалния имунитет, имуноглобулин Е (IgE) и мастоцитите. При контакт на имунната система с антигени, се активират Т-хелперните лимфоцити и се инициира диференциацията на В клетки в плазмоцити. Плазмоцитите отделят IgE, който се свърза с рецептори на мастоцитите. При следващ контакт със същия антиген, настъпва кръстосана реакция, която води до дегранулация на мастоцитите и освобождаване на хистамин. Отделят се мощни медиатори на възпалението, които водят до вазодилатация, оток, сърбеж и бронхоспазъм. Някои лекарства могат да предизвикат дегранулация на мастоцитите независимо от IgE. В тази група алергични реакции влизат котешката астма и острите анафилактични реакции.
Тип II
Това са реакциите на цитотоксична свръхчувствителност и включват свързване на антитела (IgG или IgM) и/или комплемента със специфични молекули на повърхността на клетките. Това свързване обикновено завършва с разрушаване на клетката или на рецепторите по повърхността й. Антитела към собствени антигени могат да се образуват и поради увреждане на клетките, което води до освобождаване на обичайно скрити антигени, както и при сходство между собствени и чужди антигени или първичен дисбаланс на имунната система. Примери за болести, медиирани от тип II механизми, са имунномедиираната хемолитична анемия и тромбоцитопения, pemphigus foliaceous и myasthenia gravis. Резултатът от свързването на антителата със собствените антигени варира в зависимост от засеганатите органи и тъкани. Например при имунномедиираната хемолитична анемия се развива интра- или екстра- васкуларна хемолиза на еритроцитите, при pemphigus foliaceous антителата разкъсват връзките между кератиноцитите и така се образуват везикули.
Тип III
Този тип реакции на свръхчувствителност включват образуване и отлагане в тъканите на разтворими имунни комплекси. Отлагането на имунни комплекси в тъканите е в резултат на свързване с комплемента, както и на локализиран възпалителен отговор, свързан с дегранулация на мастоцити, активиране на тромбоцитите и хемотаксис на неутрофили. При фагоцитоза на имунните комплекси от макрофагите, се освобождават допълнително количество инфламаторни цитокини. Обикновено този тип реакции остават локализирани в определени тъкани, но при наличие на по-голямо колиество антигени, разтворимите имунни комплекси навлизат в кръвообръщението и се отлагат в бъбреците, очите, ставите, кожата. В тази група имунномедиирани нарушения влизат някои инфекциозни заболявания (инфекциозен коронавирусен перитонит при котките), гломерулонефрит, системен lupus erythematosus, ревматоиден артрит.
Тип IV
Тук се включват клетъчно медиирани рекции от забавен тип. Контактът с разтворими, клетъчно асоциирани антигени, предизвиква сенсибилизация на определени Т клетки. Повторният контакт с тези антигени предизвиква активиране на сензибилизираните левкоцити и последващо освобождаване на цитокини с привличане на неутрофили и макрофаги. По този механизъм може да настъпи разрушаване на прицелните клетки, цитоксичен ефект. За активиране на сензибилизираните лимфоцити са необходими 24-72 часа, ето защо този тип реакции се наричат „забавени“. Наличието на антигени може да причини поява на многоядрени гигантски клетки и грануломи в тъканите. Примери за заболявания, медиирани по този тип реакции, са лейшманиаза (имунен отговор срещу вътреклетъчни микроби), имунномедииран тиреоидит, реакция на контактна свръхчувствителност, полимиозит.
Много често при алергичните индивиди се наблюдават различни нарушения, по типа на няколко от избоените по-горе механизми.
При здравите индивиди имунната система е толерантна към собствените антигени. Налични са голям брой механизми, които не позволяват на Т и В лимфоцитите да реагират на собствените антигени. При автоимунните заболявания механизмите, отговорни за тази толерантност, не функционират правилно. Предразполагащи фактори за развитие на такъв патологичен процес са наследственост, възраст, хормонални смущения, имунни нарушения, провокатори от околната среда.
Източник:
- Small Animal Internal Medicine, 6th edition – RICHARD W. NELSON, C. GUILLERMO COUTO
- https://stevegallik.org/the-immune-response-to-allergens/, 13.11.2023, 11:12 h
11.11.2023
д-р Невена Микова
