Котешкият инфекциозен перитонит (FIP) е опасно заболяване при домашните котки. Среща се при котки от всички възрасти, но най-често от него страдат млади животни на възраст под две години. Мъжките индивиди боледуват по-често от женските. Въпреки че FIP не е често срещано заболяване, то е важно за практиката, понеже изходът е почти винаги фатален. Напоследък се отбелязва увеличаване на случаите на FIP в България.
FIP е свързан с инфектиране с котешки коронавирус. Има много различни щамове на котешкия коронавирус, които се различават по способността си да причиняват заболяване. Правени са опити да се класифицират тези щамове, тъй като някои са способни да причинят болестта на FIP, а други са относително безвредни и се свързват с оплаквания главно от страна на чревния тракт. Смята се, че котешките чревни щамове на коронавируса могат да мутират към по-опасния тип вирус и да причинят FIP. Котешките коронавируси не са сходни с човешките и съответно коронавирусните инфекции у котките не представляват зоонози.
FIP остава една от най-малко разбраните от всички болести по котките.
Много котки се заразяват с един или повече щамове на котешки коронавирус в някакъв момент от живота си. По-голямата част от котките с котешки чревен коронавирус (около 90% или повече) остават здрави. Честотата на развитие на котешки инфекциозен перитонит е ниска (само 5 до 10% от заразените котки и по-малко от 1% от котките, приети във ветеринарни болници). Много котки, които развиват FIP, нямат анамнеза за контакт с други котки, проявяващи клинични признаци на FIP. Вирусът може да остане латентен или неактивен в организма в продължение на месеци до години, преди котката в крайна сметка да развие заболяване. Смята се, че повечето котки са изложени на котешки коронавирус в много млада възраст, често през първите няколко седмици от живота си. Повечето котки, които развиват FIP, са на възраст между 3 месеца и 2 години, въпреки че във всяка възраст може да се развие заболяването.
Животните, които са подложени на стрес поради смяна на дома, хирургична интервенция или съпътстващи инфекции, могат да бъдат по-податливи на развитие на FIP. В едно проучване отбелязват като най-значителни рискови фактори за FIP младата възраст, високи титри на коронавирусни антитела и пасивен системен и локален имунитет у котенцата във връзка с ранно отделяне от майката. Смята се, че генетичните фактори също допринасят за развитието на FIP. Някои породи, например, са по-предразположени към развитие на инфекциозен перитонит.
Повечето котки се заразяват с котешки коронавирус по фекално-орален път (орален контакт със заразени изпражнения). Смята се, че около една трета от тези котки отделят вируса в изпражненията си. Повечето котки изхвърлят вируса само за няколко месеца, но малък процент ще изхвърлят вируса непрекъснато за цял живот. Въпреки че вирусът е доста неустойчив и оцелява максимум 24-36 часа в нормална среда, има данни, че ниските температури могат да запазят вируса в продължение на месеци. Предаването на вируса с дрехи или други предмети е вероятно само в рамките на няколко часа от контакта. Вирусът е уязвим на почистване с рутинни дезинфектанти и излагане на UV светлина и изсъхване.
Когато чревният коронавирус мутира, той губи обичайния си тропизъм към епитела на чревния тракт и придобива тропизъм към моноцитите и макрофагите – клетки на имунната система. След инкубационен период от около 14-21 дни резултатът е васкулит, изразяващ се с оток, хиперемия, микрохеморагия, тромбоза и фиброза. Спрямо мястото на патологичните изменения се наблюдават и характерни признаци.
При котки, които развиват FIP, първите признаци на заболяване могат да бъдат много неясни. Апатия, летаргия, намален или липсващ апетит, загуба на тегло и променлива треска са често съобщавани клинични признаци. След период от няколко дни до няколко седмици обикновено започват да се появяват други симптоми. На този етап повечето котки ще развият „мокра“ или ексудативна форма на FIP, която се свързва с натрупването на течност в телесните кухини. Течността може да се натрупва в коремната кухина, което води до подуване на корема или в гръдната кухина, което води до затруднено дишане.
След като болестта се развие, повечето индивиди се влошават бързо, въпреки че някои котки изглеждат привидно здрави в продължение на няколко седмици. За съжаление, болестта води до смърт в почти всеки случаи.
Диагностицирането на FIP е голямо предизвикателство по много причини. За съжаление, няма налични лабораторни тестове, които да могат да разграничат чревния коронавирус от щамовете, причиняващи FIP. Дори да са заразени с щамове, причиняващи FIP, много котки не развиват клинична картина на FIP. Факторите, определящи хода на болестта, остават неясни.
Много от клиничните признаци на FIP са неясни и се появяват и при други заболявания при котки, което допълнително затруднява диагностицирането на FIP. Може да има изменения в кръвни изследвания, но те не са специфични за FIP. Методите за образна диагностика са полезни за определяне наличието на течност в коремната или гръдната кухина. Анализът на тази течност във ветеринарна лаборатория може да бъде особено ценен, тъй като малко заболявания се свързват с тази клинична картина, която FIP създава. Независимо от това, анализът на течностите не винаги дава окончателна диагноза на заболяването. Понякога FIP е диагноза на изключване, което означава, че са изключени различни подобни състояния. Поставянето на диагноза може да бъде допълнително усложнено, тъй като FIP може да съществува едновременно с някои други заболявания като FIV, FeLV.
Промените в кръвната картина при FIP най-често включват нерегенеративна анемия (анемия на възпалително заболяване), левкоцитоза с абсолютно увеличение на неутрофили и относително или абсолютно намаляване на лимфоцитите, еозинопения. В биохимията се наблюдават повишена концентрация на общия протеин, концентрацията на глобулин често е висока, а на албумина – ниска. Това води до съотношения на албумин-глобулин (A:G), които често са под нормалното. Тестът Rivalta отдавна се използва за диагностициране на свързани с FIP ексудати. Тестът включва поставяне на няколко капки излив в слаб разтвор на оцетна киселина. Появата на провлачващ се, бял преципитат показва положителен тест.
Ветеринарните лаборатории предоставят тестове, които откриват антитела срещу котешкия коронавирус в кръвта, но тези тестове са неспецифични и не могат да се използват самостоятелно за диагностициране на FIP. Някои лаборатории предоставят тестове като например PCR, които могат да открият много малки количества от вируса, но все още не е идентифицирана уникална генетична последователност, свързана с FIP. Въпреки че някои от тези тестове твърдят, че могат да разграничат щамовете и да открият тези, които е по-вероятно да бъдат свързани с FIP, много независими експерти не са съгласни с тези твърдения. Следователно, положителният тест при здрава котка не е категоричен индикатор за наличие на FIP.
Когато котката има клинични признаци, съответстващи на болестта FIP, положителният тест подкрепя диагнозата. По същия начин, отрицателен тест при наличие на напреднали признаци не изключва диагнозата FIP.
FIP е едно от най-трудните за диагностициране заболявания за ветеринарните лекари.
FIP е фатален в почти всички случаи. Поддържащите лечения могат да удължат живота и да подобрят качеството му, но няма специфично лечение. Противовъзпалителни лекарства като кортикостероиди в комбинация с някои лекарства, които потискат имунната система, могат временно да намалят възпалението и да подобрят качеството на живот на котката. Има добри перспективи в лечението на болестта с инхибитори на РНК-транскриптазата (едно от тях е лекарството GS-441524), но те за момента са изключително скъпи и се намират трудно поради техния нелегален статус. Това поставя стопаните пред трудни решения.
Ако котката ви има FIP, други котки във вашето домакинство може да са изложени на по-голям риск от заразяване с котешки коронавирус. За щастие, инфекцията ще доведе до това фатално заболяване само при малка част от индивидите.
В домакинства с няколко котки, където има заразена и починала котка, се препоръчва да се изчака поне три месеца и да се проследи дали други котки ще развият клинично заболяване.
Тъй като причинителят на болестта е вирус и не са налични специфични медикаменти, които категорично да повлияват състоянието, винаги можем да опитаме да облекчим състоянието с хомеопатия.
Начален стадий на коронавирусна инфекция при котка с общи признаци и засягане на храносмилателната система:
| Arsenicum album 15 CH | Системно се предписва при всички гастроентерити. При него общото състояние бързо се засяга с изразена слабост, астения, отпадналост. Гадене, повръщане дори след прием на минимални количества храна или вода, водниста и зловонна диария. |
| Ipeca 9 CH | Силно изразени гадене и повръщане. Гаденето не се облекчава след повръщане. |
| Nux vomica 9 CH | Гадене, което се облекчава след повръщане. Добре повлиява спазми на сфинктерите, затова е подходящо да се ползва при котки. Те са склонни да правят спазми на пилора в хода на вирусни гастроентерити. |
| Aloe 9 CH | Водниста диария със слабост на сфинктера на ануса, неволно изпускане на изпражнения и газове. |
| China rubra 9 CH | Неболезнена, но изтощителна диария с подуване на корема с много газове. Изпражненията са по-кашести. |
| Mercurius corrosivus 9 CH | Диария с тенезни (мъчително напъване), слузести изпражнения, понякога кръвенисти. |
Суха форма на FIP:
Тя е по-рядко срещана и може да засегне различни органи и системи. Поради тази причина не може да се предложи лечебен протокол.
Ексудативна форма на FIP:
| Cantharis 15 CH | Медикамент от първи избор! На ниво серози повлиява обилното отделяне на ексудат, плеврален или перитонеален излив. |
| Apis mellifica 15 CH | Подходящ за предписване при бързоразвиващи се възпалителни, едематозни, ексудативни възпаления в областта на серозните ципи. |
| Sulfur iodatum 15 CH | Благоприятства резорбцията на някои подостри възпаления на серозите. |
На практика при развитие на ексудативна форма могат да се прилагат интензивно последните 3 медикамента (Cantharis 15 CH, Apis mellifica 15 CH, Sulfur iodatum 15 CH) по описания по-долу начин.
Шансовете за оцеляване са по-големи в ранните етапи на болестта и при индивиди, които са запазили естествената си реактиност.
Начин на приложение:
Избират се 2-3 подходящи медикамента според настоящата клинична картина, в момента на прегледа. Избраните медикаменти се прилагат по 5 гранули с редуване, с около 1 час интервал между приемите, разтворени във вода или директно перорално. Може да се направи и воден разтвор с по 10 гранули от всеки от избраните медикаменти, разтворени в 150-200 ml вода. От този разтвор се прилагат по 1-2 ml през около 1 час и се оставя като единствена вода за пиене.
д-р Невена Микова
Ветеринарен център „ХомеоВет“
Използвана литература:
- ФАРМАКОЛОГИЯ И ХОМЕОПАТИЧНА МАТЕРИЯ МЕДИКА, Д. Демарк, Ж. Жуани, Б. Поатвен, И. Сен-Жан
- ХОМЕОПАТИЯ, Практическа Материя медика с някои общи разсъждения, д-р Франсоа Шевдьовил
- ХОМЕОПАТИЧНА ТЕРАПИЯ, Схеми & Протоколи, Жак Буле, Антоан Демонсо, Фабиен Доне, Ив Левек
- https://vcahospitals.com/know-your-pet/feline-infectious-peritonitis
- https://www.cliniciansbrief.com/article/feline-infectious-peritonitis-fip-treatment-guide
- https://www.royalcanin.com/bg/cats/kitten/feline-infectious-peritonitis
- Risk factors for feline infectious peritonitis among cats in multiple-cat environments with endemic feline enteric coronavirus /J E Foley 1, A Poland, J Carlson, N C Pedersen/ – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9143536/
- Greene’s infectious diseases of the dog and cat, Jane E. Sykes, BVSc (Hons) PhD MBA, DACVIM, Elsevier, 2023 – Part II, Section 1, 31. [1185-1242]
