Темата за ваксините е доста нашумяла през последните години и в медиите често срещаме различни коментари за и против употребата им. Много специалисти отчитат неблагоприятните реакции от ваксинациите, но в същото време не можем да отречем и ползите от приложението им. Така че не очаквайте да прочетете антиваксърска тирада, а за да илюстрирам отношението си ще направя една проста аналогия.
Всички знаем, че ежедневно има пострадали при пътнотранспортни произшествия, но на никой не му минава през ум да предложи бан на автомобилостроенето, нали? Усилията ни като общество са насочени към повишаване на безопасността по пътищата.
Нека и ние като хомеопати да помислим върху възможностите за намаляване на неблагоприятните реакции от ваксинирането без да подкрепяме ненужните имунизации.
При поставяне на ваксина, на един здрав индивид са му необходими около 20 дни, за да изгради добър имунитет. След този период по желание може да се направи хомеопатичен дренаж, за да се освободят адювантите и консерваните, истинската причина за проблемите.
Нека не забравяме, че в това хамеопатията е наистина силна и няма друг лечебен метод, който да се справя така добре.
За тази цел прилагайте в продължение на 1 месец:
Alumina 9 CH – по 5 гранули сутрин
и
Mercurius solubilis 15 CH – по 5 гранули вечер
При наличие на свързано заболяване, тези медикаменти могат да се прилагат в продължение на няколко месеца.
Ако искате да разберете защо точно Alumina 9 CH и Mercurius solubilis 15 CH са най-подходящи, а не стандартно препоръчваната Thuya например, вземете си чаша кафе или топъл чай, настанете се удобно и продължете да четете.
***
Принцип на действие на ваксините
Ваксинацията представлява въвеждане на антигени на различни инфекциозни причинители в организма на здрав индивид. При този процес се стимулира имунната система да разпознае антигените като заплаха, да ги запомни и да ги унищожи. Така при евентуална следваща среща на тези индивиди със същия антиген, имунният отговор е много по-бърз и по-ефикасен.
Смята се, че ваксинацията е най-добрият метод за предотвратяване на инфекциозни заболявания. Имунитетът, създаден в резултат на ваксинациите, е основната причина за ограничаването в световен мащаб на болести като едрата шарка, полиомиелит, дребна шарка и тетанус.
Но освен специфичен антиген, ваксините съдържат още консервант, стабилизатор и адювант.
За съжаление въпреки всички усилия не може да се създаде напълно безвредна ваксина и така в практиката срещаме неблагоприятни реакции от приложението им, които най-често се дължат на употребата на адюванти и консерванти. Все пак имайте предвид, че за да се лицензира и разреши употребата на една ваксина, винаги внимателно се разглежда съотношението полза/риск.
Неблагоприятните реакции от ваксинациите условно могат да се разделят на няколко групи:
- Локални рекации-тази група включва болка, зачервяване и оток в мястото на инжектиране. Тези реакции са често срещани и обикновено отшумяват в рамките на няколко дни без лечение. Тук може да се включи и преходното повишаване на телесната температура с 0,2-0,6 градуса.
- Бързо действащи с развитие на реакции на свръхчувствителност или анафилактични реакции. Тези реакции се появяват в рамките на минути до час след инжектирането и понякога могат да бъдат животозастрашаващи. Лекарите най-често прилагат метилпреднизолон и венозни вливания и препоръчват увеличен прием на течности в рамките на няколко дни. В домашни условия до извършване на преглед в тези случаи можете да прилагате Apis mellifica 30 CH, Poumon histamine 15 CH, Urtica urens 9 CH, заедно или поотделно, по 5 гранули през интервал от 10-15 минути до отшумяване на симптомите.
- Бавно действащи. Тази група реакции се появяват месеци след ваксинацията и много често въобще не се свързват с нея. Тук влизат всякакви алергични, атопични, автоимунни и идиопатични заболявания. Много изследователи свързват появата им със забавеното отделяне или натрупване в организма на адювантите и консерваните от ваксините.
Адювантите във ваксините
Адювантите са вещества, които подпомагат създаването на по-силен имунен отговор или с други думи благодарение на тях ваксините работят по-добре. Без помощта им имуннната система няма да се активира достатъчно силно.
Най-разпространените адюванти са алуминиеви соли като алуминиев хидроксид, алуминиев фосфат и калиево алуминиев сулфат и много често се изписват като Alum в състава на ваксините. Ролята на тези соли е да активират някои клетъчни рецептори в лимфните възли и други органи на имунната система, но проблемът е, че не знаят кога да спрат. В резултат това понякога виждаме една свръхактивирана имунна система.
Друг проблем на част от алуминиевите адюванти е невъзможността с по-голяма точност да се разпределят равномерно във всяка доза, така че с минимално количество да се получи желания ефект. Това вероятно е свързано с недобрата им разтворимост във вода (ваксините са водни суспензии най-често) и невъзможност да се хомогенизира добре продукта преди да се разпредели във флаконите. Затова съдържанието в единица доза при някои от тях е доста разтегливо и отделни индивиди получават повече, а други по-малко алуминиеви соли.
Вероятно понякога става въпрос и за индивидуална чувствителност.
Хомеопатичната Alumina се справя неочквано добре в тези случаи. Благодарение на нея можем да направим чудесен дренаж. Винаги предписвам Alumina за период от няколко месеца при лечение на атопични, автоимунни и идиопатични състояния, когато в анамнезата има ваксинация, и виждам много бързо стабилизране при моите пациенти. Не търся никакво съответствие с описанието в Материя Медика в тези случаи, защото нека си припомним, че патогенетичното експериментиране е направено от Ханеман с перорален прием на алуминиев оксид в измерими дози, а в случая коментираме реакции след парентерално приложение на микродози, които освен всичко останало са от забавен тип. Освен това, употребата на алуминиеви соли в производството на ваксини, започва едва 100 години след смъртта на Ханеман.
Опитайте и вие! Alumina няма да ви разочарова.
Консервантите във ваксините
Тиомерсал или тимеросал е органоживачно съединение, най-често използваният консервант във ваксини, мехлеми, кремове, желета и спрейове, включително спрейове за нос, капки за очи, разтвори за контактни лещи, имуноглобулини и дори мастила за татуировки.
Той е с добре установени антисептични и противогъбични свойства.
Използва се за унищожаване на бактериите и предотвратяване на замърсяване. Тиомерсалът се добавя като консервант във ваксините, за да позволи употребата на многодозови флакони, вместо еднодозови, които са по-скъпи. Смята се, че тиомерсалът е едно от петте най-важни вещества, разработвани някога от компаниите.
Опитите с животни предполагат, че тиомерсалът бързо се метаболизира, като се освобождава етилживак след инжектиране. Моделите на разпределение на живака са подобни на тези след излагане на еквивалентни дози етилживачен хлорид. Централната нервна система и бъбреците са основните органи, в които се наблюдава повишено натрупване. Често срещан признак е загубата на двигателна координация. Подобни признаци и симптоми са наблюдавани при случайни отравяния при хора, а механизмите на токсично действие са неизвестни.
Някои публикации в научната литература станаха причина тиомерсалът да бъде премахнат от ваксините за деца, но той продължава да бъде един от най-добрите консервани в много фармацевтични продукти.
Тиомерсалът е също добре известен със свойствата си като елерген и много проучвания потвърждават положителна реакция към него.
И не на последно място, тиомерсалът понякога се свързва с нарастващите случаи на аутизъм при децата, макар че са налични и доказателства в подкрепа на твърдението, че процентът на аутизъм продължава да се покачва при деца, които не са приемали консервираните с тиомерсал детски ваксини.
В хомеопатията най-разпространените монопрепарати със съдържание на живак са Mercurius solubilis, Mercurius corrosivus и Mercurius cyanatus.
Ето защо, ако искате да направите един наистина добър дренаж, трябва да приложите хомеопатичните медикаменти:
Alumina 9 CH – по 5 гранули сутрин
Mercurius solubilis 15 CH – по 5 гранули вечер
за период от един или няколко месеца.
д-р Невена Микова
