ТУМОРИ НА КОЖАТА ПРИ КУЧЕТО

Възможности на хомеопатичната терапия

По своята същност туморите представляват анормално разрастване на клетки. Във ветеринарната практика най-често срещани при кучето са туморите, които засягат кожата или подкожието. Вероятно основната причина за това е, че те са най-лесно видими, особено при породите с къса козина.

Всички слоеве на кожата могат да бъдат засегнати от тумори, а в някои случаи е доста трудно туморите да се разграничат от възпалителен процес.

Туморите обикновено представляват малки образувания или подутини, но могат да се появят и като обезкосмени, обезцветени петна, обриви или незарастващи рани и язви. Тъй като кожните тумори са много разнообразни, идентифицирането им често е затруднено.

Туморите могат да бъдат доброкачествени или злокачествени. Доброкачествените тумори не са инвазивни, най-често са ограничени от обвивка, не се разпространяват в други части на тялото и лесно се отстраняват оперативно. Злокачествените тумори не са ограничени, имат характерна инвазивност и поради това могат да се разпространят в околните тъкани, да засегнат регионални лимфни възли,  да се разпространят в отдалечени органи и да увредят здравето на засегнатия индивид. Разграничаването на доброкачествен тумор от злокачествен изисква специализирани познания и лабораторно оборудване. Ветеринарният лекар може да извърши тънкоиглена биопсия или хистопатологично изследване на образуванието, за да постави диагноза.

Традиционно терапевтичният подход при тези образувания зависи до голяма степен от вида на тумора, местоположението, размера му и общото състояние на кучето. При доброкачествени тумори, които не са разязвени и не нарушават нормалните функции на кучето, лечение може да не е необходимо. Това понякога е най-разумният вариант, особено при възрастни животни.

Има няколко възможности за лечение на злокачествените и дори на доброкачествените тумори, които възпрепятстват нормалните функции или са с неприятен за стопаните външен вид. При повечето тумори хирургичното отстраняване е ефикасна алтернатива. Това също е вероятно най-бюджетният и най-бърз вариант за справяне със ситуацията. При съмнение за злокачествено заболяване, тъканта около тумора също трябва да бъде отстранена. За тумори, които не могат да бъдат напълно отстранени, частичното отстраняване може понякога да бъде алтернатива. Могат да се използват още радиационното лечение или химиотерапия.

След оперативно отстраняване, туморите трябва да бъдат изследвани, за да се потвърди техния вид/произход и да се направи прогноза за състоянието на пациента.

По-долу ще разгледаме само някои от най-разпространените кожни тумори при кучето.

Хистиоцитни тумори (хистиоцитоми)

Това са група тумори, които се характеризират с пролиферация на клетки, наречени хистиоцити (тъканни макрофаги). Причината за тези заболявания е неизвестна.

Хистиоцитомите са често срещаните кожни тумори и се наблюдават при по-млади кучета на възраст под 3,5 години, но могат да се появят при кучета от всяка възраст.

Най-често се засягат главата, ушите и крайниците. Туморите изглеждат като свободно подвижни единични, повдигнати, обикновено обезкосмени, а понякога разязвени бучки. Кучешките хистиоцитоми обикновено се считат за доброкачествени тумори; повечето отзвучават спонтанно и без лечение в рамките на 2 до 3 месеца. Хирургичното отстраняване не е задължително и обикновено се извършва само ако туморите причиняват сериозни проблеми на кучето.

Кожната хистиоцитоза е свързана с развитието на множество повдигнати или плоски образувания, които включват дълбокия слой на кожата или мазнините под кожата. Среща се рядко при кучета и може да се развие във всяка възраст, но най-често от това заболяване страдат млади индивиди. Кожните образувания могат да се появяват и изчезват и обикновено не причиняват неприятни усещания. Най-често се засягат крайниците и тялото. Заболяването може да засегне и главата и да причини проблеми с дишането, ако са засегнати ноздрите. Тази форма на хистиоцитоза обикновено не засяга вътрешните органи.

Кожната форма на хистиоцитоза е лекувана по различни начини, но резултатът е променлив. Някои кучета реагират бързо и трайно, докато други се подобряват само временно или въобще не се повлияват.

Злокачествената хистиоцитоза е другата форма на заболяване, което често засяга Бернските планински кучета. Макар и рядко, заболяването може да засегне и други породи. Болестта е по-вероятно да засегне мъжките кучета, със средна възраст на поява на заболяването около 7 години. Това заболяване първо се появява във вътрешните органи, като черния дроб, лимфните възли и белите дробове и обикновено не засяга кожата. Състоянието прогресира бързо, причинявайки общо влошаване на състоянието, болка и в крайна сметка смърт. Малко кучета оцеляват повече от 6 месеца след диагностицирането. За лечение на злокачествена хистиоцитоза могат да се използват химиотерапия и други средства.

Мастноклетъчни тумори

Мастноклетъчните тумори носят името на типа клетки, от които произлизат. В здравите организми мастоцитите участват в алергичните реакции като освобождават хистамин и други вещества, които причиняват дразнене, сърбеж или дори алергичен шок. Туморите на мастните клетки са най-често срещаните злокачествени тумори при кучета. Те се откриват при кучета от всички възрасти, но се срещат най-често при възрастни индивиди от 8 до 10 години. Развиват се навсякъде както по повърхността на тялото, така и във вътрешните органи, но най-честите места са крайниците (особено задната страна на горната част на бедрото), долната част на корема и гърдите. Размерът на тумора по време на оперативното му отстраняване често предсказва развоя на болестта; тумори, по-големи от 3 cm, се свързват с намалена преживяемост. Туморите, разположени близо до лигавиците, краката, препуциума или по вентралната повърхност на тялото, са по-склонни да метастазират, отколкото мастоцитните тумори в други области. Туморите, които растат бързо или които не са отстранени напълно по време на оперативната интервенция, също са по-склонни да се разпространят.

Мастноклетъчните тумори се различават значително по размер и скорост на нарастване. Те могат добре да имитират всяка първична или вторична кожна лезия като липом, макула или круста, следователно макроскопски не може да се потвърди диагнозата. Най-често мастоцитният тумор се появява като повдигната бучка или маса, която може да е мека до твърда на допир. Мастноклетъчният тумор често изглежда сякаш съставен от един голям централен тумор, но всъщност е заобиколен от ореол от по-малки, микроскопични струпвания на мастоцити, които инфилтрират нормално изглеждащата тъкан.

Кучетата с мастноклетъчен тумор могат да развият клинични признаци, свързани с освобождаването на по-големи количества специфични субстанции (най-вече хистамин) от злокачествените мастоцити. Например до 25% от кучетата с мастоцитни тумори страдат още от стомашна язва поради прекомерно освобождаване на хистамин. Диагнозата се поставя чрез микроскопско изследване на цитологични проби от тумора.

Малките мастоцитни тумори могат да останат спокойни и да изглеждат неактивни за дълги периоди от време преди да се разпространят. Други тумори могат да бъдат агресивни и да се разпространяват бързо. Поради тази причина всички мастоцитни тумори обикновено се третират като потенциално злокачествени заболявания. Лечението зависи от клиничния стадий на заболяването и прогнозираното разпространение на отделния тумор. За малък изолиран тумор, ограничен в кожата (Етап I), предпочитаното лечение е пълно хирургично отстраняване. Препоръчва се да се премахнат най-малко още 3 сантиметра здрава тъкан около тези тумори, за да се отстрани както образуванието, така и всички околни гнезда от туморни клетки.

Алтернативно може да се препоръча лъчелечение или химиотерапия, тъй като мастоцитите са чувствителни на радиация. При наличие на малки, рецидивиращи тумори се препоръчва инжектиране на стероиди и антихистамини в изменените тъкани и локално замразяване (криотерапия).

Понастоящем няма утвърден протокол за лечение на мастноклетъчни тумори в стадий II до IV. Опциите включват хирургично отстраняване на патологичните тъкани и засегнатите регионални лимфни възли (ако е възможно), радиация и химиотерапия.

Брадавици (папиломи)

Появата на брадавици е свързана с папиломавируси. Причинителят се предава чрез директен контакт или чрез контакт със замърсени предмети като играчки, пръчки, постеля, дрехи, съдове и други предмети от околната среда на кучето. Също така е възможно папиломавирусите да се разпространяват от насекомите. Брадавици се срещат при всички домашни животни, но  са най-чести при кучета и коне.

Множество брадавици по кожата или лигавиците обикновено се наблюдават при по-млади кучета. Единичните брадавици са по-чести при по-възрастните животни и не винаги са причинени от вирусна инфекция. Периодът между първичното инфектиране и развитието на видими брадавици варира, но обикновено отнема няколко месеца.

Повечето брадавици се появяват като образувания с твърда повърхност и наподобяват карфиол.

При кучето се срещат 3 вида брадавици.

  • Първата група включва папиломатоза на лигавиците при кучето. Засягат се предимно млади животни и се характеризира с поява на единични или множество брадавици по лигавиците на устната кухина, но понякога се разпространяват до хранопровода и върху клепачите и прилежащата окосмена кожа. Когато устата е силно засегната, дъвченето и преглъщането са затруднени.
  • Вторият вид брадавици при кучето са кожните брадавици и те са неразличими от брадавиците, които се развиват върху или около лигавиците. Те са по-често единични и се срещат при по-възрастни кучета.
  • Третият тип, който се среща при кучето, се нарича кожен инвертиран папилом. При това заболяване на млади индивиди брадавиците най-често се развиват в долната част на корема. Рядко вирусните брадавици при кучето могат да прогресират до инвазивен плоскоклетъчен карцином.

Брадавиците могат да изчезнат сами, но времето, необходимо за тяхната регресия, варира значително. Предложени са различни начини за лечение, включително автохемотерапия, имуностимулиращи средства. Препоръчва се още хирургично отстраняване. Брадавиците трябва да бъдат отстранени, когато са близо до максималния си размер или когато регресират, тъй като операцията в ранния стадий на растеж може да доведе до рецидив и стимулиране на нарастването.

ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Папиломатозата на устна кухина при кучето се повлиява чудесно с хомеопатия. Това е първият вид новообразувания, които започнах да лекувам с хомеопатия и имах чудесни резултати. Стопаните на някои от моите пациенти ме потърсиха заради рецидив след оперативно отстраняване на папиломите. Дори тези индивиди реагираха добре на предписаното лечение.

Практиката ми показва, че в тези случаи лечението може да бъде стандартизирано и не е необходим индивидуален подход:

Thuya 9 CH или 15 CH – по 5 гранули сутрин и вечер

Silicea 15 CH – по 5 гранули сутрин и вечер

Много добре се комбинира с имуностимулиращи средства по избор на лекуващия лекар.

Лечението трябва да продължи 7-10 дни след изчезване на папиломите, за да се ограничи възможността от поява на рецидив. Най-често се прилага за около 1 месец.

Случаят на Спарки

Спарки е мъжко куче на възраст 2 години, порода Бернско овчарско куче телесна маса около 30 кг.  Стопаните ни потърсиха по повод бързо растящо образувание в латералната част на лумбална зона. Вече бяха направили консултация с други ветеринарни лекари, но искаха да чуят и нашето мнение.

След преглед и разговор с нас решиха да опитат да повлияят на процеса с помощта на хомеопатични медикаменти. За щастие Спарки се стабилизира напълно в рамките на един месец.

Предписано лечение:

Thuya 9 CH – по 5 гранули сутрин и вечер

Calcarea carbonica 30 CH – по 5 гранули сутрин и вечер

Nitricum acidum 30 CH – по 5 гранули сутрин и вечер

Bachus Immunity and Resistance – по 3 таблетки дневно

Масло от чаено дърво – да се прилагат по 1-2 капки дневно върху образуванието

Първи преглед: 05.11.2022

Случаят на Роко

Случаят касае мъжко куче, некастрирано, порода Унгарска визла, възраст 8 месеца.

15 дни преди да ни потърсят стопаните забелязали леко зачервяване в областта на главата, което постепенно нараствало до размерите, които се виждат на снимката.

Не е лекуван, храни се с гранулирана диета Essential The Beginning Large Breed. 

Снимки от 28.08.2022

За състоянието на Роко са предписани следните хомеопатични медикаменти:

Calcarea Carbonica 30 CH – по 5 гранули сутрин

Thuya 9 CH – по 5 гранули на обяд

Silicea 15 CH – по 5 гранули вечер

Септилин таблетки – по 1 таблетка сутрин и вечер.

Етерично масло от чаено дърво – за приложение върху брадавицата веднъж дневно.

Коментар: при лечение на новообразувания, много често в началото се наблюдава нарастване на размера им. След това те започват да намаляват, ако се поддават на лечението. При Роко настъпи пълно стабилизиране. Туморът първо нарасна, а след това изсъхна и на негово място останаха сухи струпеи, които паднаха.

Снимки от 15.10.2022 година.

Случаят на Куба

Куба е женско куче на 6 години, телесна маса около 10 кг, порода шнауцер. През месец октомври 2021 година стопаните ни потърсиха за помощ по повод единично образувание, което се развиваше в областта на лява лакътна става.

Образуванието не е болезнено.

Предписано лечение:

Nitricum Acidum 30 CH, Thuya 9 CH, Calcarea Carbonica 30 CH – всеки ден да се поставят по 10 гранули от трите медикамента в купата с вода.

Bachus Immunity and Resistance по 1 таблетка дневно за дълъг период от време.

Препоръчано е още локално приложение на масло от чаено дърво, по 1-2 капки дневно.

След 1,5 месеца образуванието изчезна напълно.

Не е правено изследване за уточняване на диагнозата.

Случаят на Арчи

Случаят касае младо куче, порода пудел, на възраст 5 години. На 26 февруари 2022 година стопаните ни потърсиха по повод наличие на 2-3 плоски образувания по гърба, някои от тях изглеждащи като пълни с течност, които сякаш са намалели през изминалия ден.

При първичния преглед, въз основа на анамнезата и данните от прегледа, са предписани хомеопатичните медикаменти Cantharis 15 CH, Apis 30 CH, Mezereum 15 CH. На този етап се съмнявахме за ухапване от насекоми.

На 7 март 2022 година е направен втори преглед, тъй като след подстригване стопаните открили още няколко образувания по тялото – върху дорзалната повърхност на опашка, в областта на крайниците, около тестисите и по гърба. За изминалия период не са наблюдавали никакво подобрение от предписаното лечение.

След нов преглед и оценка на състоянието установихме, че се касае за генерализирана форма на неоплазия, предписахме ново лечение: Nitricum Acidum 30 CH, Thuya 9 CH, Silicea 15 CH, Bachus Immunity and Resistance за дълъг период от време.

Тъй като образуванията намаляваха много бавно, стопаните потърсиха второ мнение. Колегите, извършили прегледа, се опасяваха, че става въпрос за злокачествен процес и препоръчаха химиотерапия с кортикостероиди.  Трудно убедихме стопаните да не бързат с прилагането на стероиди, а да продължат лечението с хомеопатия и вещества, които стимулират имунната система. Стероидите имат способността да потискат имунната система и при продължителната им употреба много често се сблъскваме с характерните неблагоприятни реакции: хронични бактериални, гъбични инфекции, развитие на неоплазии.

А на нас ни трябваше здрава и силна имунна система.

Според нас образуванията бавно намаляваха, но стопаните се безпокояха много и затова през месец април 2022 година едно от разрастванията беше отстранено оперативно и изпратено за изследване в Лабоклин, Германия.

До излизане на резултата състоянието на Арчи се стабилизира много.

Диагнозата на Лабоклин е: Хистиоцитом.

Всички образувания изчезнаха напълно в рамките на 2 месеца.

Снимки от 07.03.2022

Снимки от различни етапи на оздравителния процес:

Източници:

  1. https://www.msdvetmanual.com/dog-owners/skin-disorders-of-dogs/tumors-of-the-skin-in-dogs?query=dog%20skin%20tumors
  2. Хомеопатичен справочник – ЛЮДМИЛ ПЕЙЧЕВ, ХЮСНИК БОЯДЖИЯН
  3. Клинична хомеопатия – ДРАГОМИР ГРУДЕВ, ЗОРКА УГРИНОВА, ИВАН ЕНЕВ, СЛАВИ ФИЛЧЕВ
  4. Да облекчаваме и лекуваме с хомеопатия – ЖЕРАР ФАЛАЛА, МАРИ-ПОЛ ФЛОРЕН
  5. ФАРМАКОЛОГИЯ И ХОМЕОПАТИЧНА МАТЕРИЯ МЕДИКА – Д.ДЕМАРК, Ж.ЖУАНИ, Б.ПОАТВЕН, И.СЕН-ЖАН
  6. Homeopathic care for cats and dogs – Don Hamilton
  7. Homeopathic medicines for Dogs – H.G.Wolff
  8. Хомеопатична терапия в дерматологията – Андре Умар
  9. Хомеопатия-Лекарствените взаимоотношения – Институт Боарон
  10. Педиатрична хомеопатия – Жак-Едуард Понсе
  11. Natural Health for Dogs and Cats – Dr. Pitcairn
  12. Cat’s Homeopathic remedies – George Macleod
  13. The treatment of horses by homoeopathy – George Macleod
  14. Your healthy cat – H.G.Wolff
  15. Household Homeopathy – Vinton McCabe
  16. The practical handbook of Homeopathy – Colin Griffit
  17. Homeopathy for your cat – dr. H.G.Wolff
  18. Хомеопатично лечение на домашни любимци – д-р Радослав Стефанов
  19. Therapeutics of Veterinary Homeopathy and Repertory – Madrewar
  20. Homeopathic Medicine – First aid emergency care – Lyle Morgan
  21. Dog’s Homoeopathic remedies – George Macleod
  22. The Homoeopathic treatment of small animals – Christopher Day
  23. Хомеопатична терапия, възможности в острата патология – Ж.ЖУАНИ, Ж.Б.КРАПАН, А.ДАНСЕ, Ж.Л.МАСОН
  24. Хомеопатична терапия, възможности в хроничната патология – Ж.ЖУАНИ, Ж.Б.КРАПАН, А.ДАНСЕ, Ж.Л.МАСОН
  25. Хомеопатия, практична материя медика с някои общи разсъждения – д-р Франсоа Шевдьовил
  26. ОСНОВИ НА ХОМЕОПАТИЧНАТА ТЕРАПИЯ, ТОМ 2, ХРОНИЧНА ПАТОЛОГИЯ – Енев И.  Загорчев П.  Иванов М.  Пандурска А.  Пейчев Л.  Томова Р.  Угринова З.  Филчев С.